Арабските държави могат да изиграят решаваща роля в намирането на изход от израело-палестинския конфликт и постигането на справедлив и дълготраен мир.

Това пише за изданието от Обединените арабски емирства “Нешънъл” бившият български министър на отбраната и на външните работи Николай Младенов, който беше назначен от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун за специален пратеник за Ирак, а по-късно за специален координатор за Близкоизточния мирен процес, съобщава БТА.

Близкоизточният квартет, който обедини усилията на Съединените щати, Русия, Европейския съюз (ЕС) и ООН през 2002 г. в отговор на втората интифада, вече не е ефективен, посочва в коментарна статия, озаглавена “Дипломатическият наръчник за Палестина и Израел се скъса, може ли да се пренапише?” Младенов, който в момента е генерален директор на Дипломатическата академия “Ануар Гаргаш” в Абу Даби.

“Уви, геополитическите ветрове се промениха и внимателно оркестрираната дипломатическа симфония на Квартета се превърна в какофония от противоречащи си гласове. В резултат сцената за дипломатически дискусии днес се е преместила в поляризираните зали на Съвета за сигурност на ООН, където изгледите за пробив са нищожни,” пише Младенов.

Наред с това някога огромното влияние на Вашингтон върху Тел Авив изглежда подкопано, а ЕС, бивш ключов играч в региона, се е оттеглил в безопасната позиция на изявления и е неспособен да определи посредническа роля за себе си, добавя той. 

Според Младенов в този момент арабските държави биха могли да са главно действащо лице в “тази дипломатическа драма”.

“Египет, Йордания, Обединените арабски емирства и Бахрейн имат отношения с Израел. Катар играе ключова роля в договарянето на освобождаване на заложници и временно примирие. Саудитска Арабия предлага примамливата перспектива за официално установяване на отношения с Израел като инструмент за предизвикване на политическа промяна. Всички те имат стратегически отношения със САЩ. Тези държави се намират в уникалната позиция да поемат по-проактивна роля в решаването на конфликта, изтъква експертът.

Той припомня и огромните предизвикателства пред подобна инициатива - липсата на ясна пътна карта за управление на ивицата Газа след конфликта, която да я постави под контрола на законната палестинска власт, и необходимостта от компетентно обединяващо правителство, което да предприеме необходимите реформи.

Все пак арабските държави днес имат златния шанс да представят дипломатически план.” 

Подобен план трябва да съдържа твърдо застъпничество за ангажимент от страна на международната общност, Израел и САЩ за двудържавно решение, основано на съществуващите споразумения, международното право и Арабската мирна инициатива.

“Тази политическа полярна звезда трябва да бъде подкрепена от реформирана и обединена палестинска власт, способна да управлява както Газа, така и Западния бряг,” пише още Младенов. 

Според визията, която той излага, дългосрочната помощ за развитие от страна на арабските държави трябва да зависи от наличието на надеждна пътна карта към палестинска държавност. Наред с това ясен план може да обвърже напредъка в по-нататъшното регионално нормализиране на отношенията с Израел с напредъка по решението за две държави. 

Българският дипломат се спира и на ролята на САЩ, които възможно най-бързо трябва да обединят силите си с тези на арабските лидери и да определят общи принципи и условия за пътя напред.

“Съвместно американско-арабско предложение може да положи солидна основа за преговори след края на конфликта, които да включват и повече заинтересовани страни - ЕС, Китай, Русия и др.”

По думите му “за да се вдъхне на процеса така необходимото чувство за неотложност, арабските държави и САЩ трябва да инициират международна мирна конференция, която да се проведе преди края на 2024 г.” 

“Нека признаем - пътят към мира в израелско-палестинския конфликт е дълъг и криволичещ, изпълнен с препятствия и неуспехи. Настоящата дипломатическа задънена улица обаче не служи на никого,” пише Младенов и добавя, че “предложените стъпки не са магическа формула, но представляват първоначални идеи за прагматичен път напред.”

“В крайна сметка израелските и палестинските лидери са тези, които трябва да намерят куража да направят болезнени компромиси. Като очертаят ясна пътна карта и предоставят правилните стимули, арабските държави могат да изиграят решаваща роля в насочването на конфликта към разрешаване и установяване на справедлив и траен мир, който отдавна убягва на този размирен регион,” заключава Николай Младенов.