Проф. Юлиана Рот е преподавателка в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен.

Какво е "елит"?

"Eлит" е много оспорвано понятие. Научна подплата и определения дава социологията, но с уговорката, че понятието е силно ценностно и идеологически натоварено. Неслучайно комунистическата идеология го забранява. Любопитно е, че и в демократичните общества неохотно се говори за елити. Общият знаменател на определенията посочва като най-важна характеристика способността за оказване на влияние, било то на обществена, икономическа или политическа основа. Към това се добавя и привилегията да определят тълкуването на идеи и процеси. „Елит“ е и много общо понятие. Контурите му са размити и не помагат обективно да отсъдим кой спада към „богопомазаните“ и кой не. Смятам, че по-правилно и по-ясно ще е да говорим за „елит“ като за категория, която почива на субективни възприятия, без да търсим обективни доказателства. 

Като казвате "богопомазани": На какво се дължи агресията срещу елитите, която се шири особено в социалните мрежи? В негативен контекст се говори за плутокрация, клептокрация, меритокрация, дълбока държава, тайна власт на елитите и т.н. 

Дължи се на обичайната и необуздана българска завист и на възможностите, които дава дигиталната комуникация. Обществото след 1989 година кипи и още не е прекипяло – прекалено много са промените, които се изсипаха върху хората за три десетилетия - от една диктатура към отворено общество.

Кога и как елитите се появяват в съвременната българска история? Откъде се взимат те, след като по време на османското господство българите сякаш не са имали изявени собствени елити? 

На първо място трябва да кажа, че историята на балканските елити е слабо проучена. Известни германски историци, специалисти по историята на региона, са публикували изследвания, но те са малобройни и доста „общобалкански“, за да извадим от тях по-конкретни заключения за отделните общества. Разбираемо е: историческото и политическо развитие на балканските общества се отличава фундаментално от добре познатите европейски формати. Съответно недостатъчно изследвани са и българските елити. Съществуват само отделни студии, най-вече за икономическите елити до 1944 година. Относно появата на български елити: въпросът Ви е напълно уместен. Счита се, че не-мюсюлманските общества в Османската империя са били по принцип социално нивелирани и че елит съществува само при „правоверните“ поданици. Но от края на 18 век в не-мюсюлманските общества се появяват забогатели търговци, които постепенно образуват една стремяща се към модернизация социална прослойка. Тези търговци вече желаят и са в състояние да изпращат синовете си в чужбина да следват, за да поемат семейната търговия. Дъщерите се изпращат в пансиони. Така се създава основата на българските елити.  

Как се развиват тези елити по-нататък? Какво си окачват на ревера тогавашните български елити? Дали по-скоро натрупвания като добро образование, култура, цивилизованост, европейскост и вежливост, дали морални ценности като честност и почтеност или пък обществено-икономическо влияние? 

Младите българи, които живеят и учат в Германия, Австрия, Франция и на други места, започват постепенно да наподобяват маниерите на средата, в която се движат. Взимат за пример поведения, обноски, облекло, ритуали на буржоазната европейска култура и ги пренасят у дома. И понеже в българския контекст престоят в чужбина се наслаждава на висок престиж (има ли разлика с днес?), в родината си „чуждите възпитаници“ автоматично заемат функцията на елит. 

В бурната следосвобожденска история на ускорено политическо и обществено развитие – нека не забравяме, че само за две-три десетилетия България от затънтена османска периферия се превръща в модерна европейска държава – заемките се подлагат на „побългаряване“. Резултатът е креативна смесица от чужди и местни елементи. 

Как изглежда тази смесица?

Българските елити не следват изцяло европейския пример. Определят се на първо място по критериите образованост, просветеност, цивилизованост, честност, фамилност. И на въпроса за ревера: „Образование и европейскост“ с големи букви стои на ревера на българските мъже и на роклите на българските жени от елита. Факторите финансова и политическа мощ присъстват също, но на втора линия. Друга особеност е, че прослойката е отворена за всеки, който е в състояние да придобие описаните горе качества. Голяма е разликата със западните затворени съсловни и наследствени елити.   

Редица автори посочват, че тези елити тъкмо са си стъпили на краката и са усвоили обществената си роля и отговорност – и тогава идва 9.09.1944 г. и комунистите ги обезглавяват. Така ли е?

Рот: заздравяването им с институции. Поради голямото значение на образоваността като главен индикатор за разпознаването на елита, успоредно на български се използва и понятието „интелигенция“. Естествено, процесът е по-сложен, отколкото мога сега да го опиша. Но фактът е, че през 1940-те години може да смятаме, както Вие казвате, че елитите са вече утвърдена група в обществото. След тоталната смяната на системата на 9.9.1944 г. елитите като „буржоазна класа“ са заличени – едни физически унищожени, други принудени да емигрират. Останалата трета попада в изолация и поради страх от репресии е принудена да се спотайва. Нищо от буржоазното ежедневие не бива да се забелязва навън. Някои остават да го практикуват в рамките на семейството, някои решават да го загърбят и се приспособяват към повелите на режима. Наречени са „бивши хора“. Това е официалната терминология, така се надписват досиетата на „враговете на народа“. За тях се знае вече доста, има изследвания и мемоарни разкази. Всичко е много тъжно, защото става дума за заличаване цвета на нацията.   

Да поговорим за традиционните празници, например Коледа. В моето детство Бъдни вечер и Коледа се празнуваха като някакъв миш-маш от селски традиции (нечетен брой храни, коледари, сурвакане) и европейски елементи като накичената елха и подаръците. Как се развива празнуването на Коледа в България до 1944 година?

Този въпрос е много уместен, защото е тясно свързан с темата за българските елити. Примерът с празнуването на Рождество Христово ми дава възможност да проследя създаването и развитието на елитната класа. Но първо трябва да се върна назад в историята. Отбелязването на Рождество Христово като част от църковния календар е отдавна известно, но в модерната си форма като семеен празник с елха, подаръци, специални храни и т.н. се появява едва към края на 18 век, когато върховната ценност е уютът в закътания семеен живот. Ще минат десетилетия, за да стигне тази традиция до Великобритания, Франция, Русия, а по-късно и до САЩ. Традиционният формат, който се практикува в немскоезичните буржоазни градски среди включва предшестващия самото Рождество четириседмичен период на „очакване“ („адвент“), адвентски календар с 24 вратички, истинска елха, която се украсява на Бъдни вечер с истински свещи и коледни играчки. Семейството се събира около елхата, свещите се запалват и всеки отваря подаръците си. Пеят се или се свирят коледни песни. Следва много оскъдна вечеря и евентуално посещение на нощна литургия.  

И това българските студенти го донасят в родината си, така ли?

Да, именно този традиционен формат наблюдават българските студенти в немскоезичния свят. Започва процес на културен пренос. Както обикновено, заимстват се само части от оригинала, други се пропускат, трети се „българизират“. Оформя се български коледен формат, чийто носител е градският буржоазен елит. Той представлява един интересен креативен микс от немски и местни елементи – Дядо Коледа, елхата, украсата, „O, Tannenbaum“ („Елхови лес“), подаръците свободно съжителстват със сурвакането, ходенето на гости, постното меню с нечетен брой ястия, широкия семеен кръг и пр. Така може да кажем, че до смяната на политическата система след Деветосептемврийския преврат в България съществува вече установен начин на отбелязване на Коледа. Съответно неговият носител - елитът - е утвърдена социална прослойка.  

Какво се случва след 1944 г. с елитите и техния начин на живот? 

Настъпва огромен прелом. Тъй като елитът е заклеймен като „буржоазна класа“ и съответно заличен, зачеркнат е и неговият начин на живот. Естествено това се отнася и до празнуването на Рождество Христово. То е забранено и обявено за незаконно. Комунистическото ръководство умело придвижва по съветски маниер празника към Нова Година и го снабдява с новите герои - Дядо Мраз и, незнайно защо, Снежанка. Подкрепя го с пускане на „дефицитни“ стоки по магазините (портокали, банани, домакински уреди и други), концерти и разнообразни празнични събития. Българската предвоенна Коледа с нейните обичаи и атрибути потъва в забвение. Само някои „буржоазни“ семейства почитат празника, но винаги скришом, в тесен кръг на семейство и роднини.

Има ли днес елити в България? Кои са те? Какви са главните им характеристики, по какво ги познаваме?  

Това са въпросите, които най-много ме вълнуват. Прескачам годините на соца, през които системата лицемерно пропагандира социално равноправие, докато в действителност „някои са по-равни от други“ (Джордж Оруел в „1984“), а комунистическата партия неизбежно ражда собствен елит. Създава се стройно подредена бюрократична система, в която точно се определя на кого какво се полага. В зависимост от партийния ранг се определя и степента на привилегиите – пазаруване в специални магазини, достъп до валута, луксозни отпуски, пътувания в чужбина и пр. 

А за елитите на новата демокрация в България?

В класическия смисъл те всъщност не отговарят на представата за елит. Често пъти става дума за нови граждани с провинциален или селски произход. Функционално може да ги обявим за елит, защото упражняват влияние и служат за пример. Но за какъв пример? На мене ми се вгорчава да ги титуловам „елит“. Проблемът е много сложен, защото на всичкото отгоре се намесват и законите на дигиталното време. Но нека ги сравним с едновремешните елити. По същността си те твърде много се различават от предвоенните си събратя и сестри. Пак ще се върна към примера за Коледа. След разпадането на социалистическата система Рождество Христово отново започва масово да се празнува. Обаче как? Предколедното време на 2023 година прекарах в София. Още седмици преди празника в ресторанти, магазини и бутици се мъдреха пластмасови зеленини. По прозорците на апартаментите мигаха вериги от лампички в различни цветове. Имаше вече и изкуствени елхи със сини и розови топки. Така бяха украсени и телевизионните студиа, а в моловете звучаха познатите коледни песни на английски език. Не липсваха и шейни с червеноносия елен Руперт, продавачи и продавачки с островърхи червени шапки с бял помпон. Без никакво съмнение, оформянето на коледния ритуал се случваше по американски маниер, с американски герои и атрибути. Нямаше и следа от връзка с българската предвоенна Коледа. Защо не се върнаха едновремешните обичаи, защо се предпочете „американски превареният“ немски вариант? Не е трудно да се отгатне. Защото някогашната традиция е напълно заличена от напластените върху нея соц-идеологеми, унищожени са и нейните носители. Липсва паметта. Кой да запълни вакуумът?

Новите елити? Нищо, че Ви е трудно да ги смятате за такива.

Новите елити интелектуално все още прохождат. Разчитат изключително на финансовото си, а не на интелектуалното надмощие. Познават се по големите коли, скъпите дрехи и ваканции, по луксозните имения и партита. Образованост, културна креативност, цивилизованост, честност – хич не виждам те да са техни приоритетни характеристики. На предна позиция излиза една на пръв поглед странна хибридна комбинация от патриархална традиционност и чужбинска подражателност. Но видимото противоречие бързо се стопява, тъй като и двете характеристики говорят за едно и също - за липсата на корени и за лутане в избора на ценности. Дали могат да се съживят корените от българското минало? Много българи са отново в чужбина. Иска ми се да съм оптимистка. Времето ще покаже. 

Дойче Веле