Гриша Ганчев напусна ЦСКА и вече няма да е в Управителния съвет на отбора. Новината разтърси България и всичките й ЦСКА-та. Кой ще поеме управлението и заплатите на клуба, засега не е много ясно. Още по-неясно е къде отива Гриша Ганчев.

Всъщност Ганчев направи изненадващата си маневра в много интерес момент – в момента „Байерн“ (Мюнхен) е без треньор и никой не иска да се заеме с работата по клуба. Също така треньорът на „Ливърпул“ Юрген Клоп напуска клуба си и футбола генерално. Мен ако питате, с малко джуркане, нещата ще си отидат н амястото. Ганчев може да отиде да се погрижи за парите на борсовия играч „Байерн“ (Мюнхен), а Клопи да дойде в ЦСКА. Така Гришата ще види и какво е да си най-бедният в един футболен клуб, па ако ще и да си му собственик, а Клопи пак ще може да си се откаже от футбола, щото то ЦСКА.... И генерално футболът в България не е баш футбол.

Но това са великденски новини от серията „хубаво е да помечтаем“. Според учени приемът на много захар може да предизвика силно пристрастяване към сладкото и дори халюцинации. И имат предвид не т. нар. пудра захар, а истинска, рафинирана.

Но тъй и тъй сме пред най-светлия църковен празник, защо да не се поразвихрим малко с добрите новини? Всеизвестно е, че сме народ, който вярва и приема без скептично цъкане с език добрите новини само в нетрезво състояние. Затова заедно с козунака, ще ви поднеса няколко.

Например вселенската драма с паркирането назад в София. Възползвали се шепа нехранимайковци от Столична община от липсата на софиянци в столицата и веднага направили няколко паркинг места и велосипедна алея баш в центъра до НДК-то, изземайки място от автомобилната лента. И айде, това иди-дойди, ами и тротоар ширнали, да ходят пешеходците бавно и достопочтено, без да притичват между коли и велосипеди, гаче са на парадна обиколка в Германия, а не на Балканите. А за капак и като пълна подигравка така разграфили булеварда, че ще им се налага на новите софиянци да паркират назад. Това според мен е нарочна гавра и търсена обида с гения на българския джигит. Както знаем, българският джигит не паркира назад, даже и напред не паркира, просто пуска аварийките и отива да си върши работата. С този нелеп ход общинарите само ще доведат до масови кютеци между джигити и току виж джигитите се самоизтребили. Което може да мине и за геноцид или поне за заплаха пред изчезващ в Европа вид – хомо аутомобиликус ламариникус. Това е вид човек, който няма крака, а гуми и отива да си купи цигари, на работа или в „Пирогов“ с една и съща скорост – минимум 80 км в час, независимо дали ги минава по двулентов, еднолентов или чист тротоарен път.

Всъщност би трябвало софийските, а и всички останали градски общинари в страната, да се погрижат за този изчезващ в Европа вид. Вместо да ги ограничават, е по-добре да им създадат удобен хабитат. Аз на тяхно място бих направила от цяла София една drive-in зона, тоест с кола да можеш да стигаш навсякъде. Например родителските хомо аутомобиликус трябва да могат да стоварват отрочето си директно в класната стая с колата. Като в „Макдоналдс“ – отиваш до гишето, подаваш пакета, следобед пак там го взимаш. Пазаруването в супери и квартални магазинчета също трябва да се подобри и между рафтовете да могат да минават и автомобилите на гражданите. На касата ще се плаща на аварийки. Пешеходците да се оправят както могат – то пешеходци има в цяла Европа. Ама хора, които да ходят с кола „на центъра“ на кафенце рядко. Това може да се използва в маркетинга. Можем да превърнем България в туристическа цел за шофьори-джигити. На сафари с голф трета ръка. Идва западнякът, качва се на някоя посмачкана колица и с пълна газ тръгва по тротоари, градинки, паркове, на плаж, в Борисовата градина, училищни дворове и пешеходни зони. Майната им на правилата, толкова е разпускащо три дена да пуснеш малко свинята. После отиваш на един Слънчак да погазиш малко и из другите незаконни зони и се връщаш на Запад отпочинал, разпуснал, готов да казваш от сутрин до вечер „гуд морнинг“ и да отстъпваи място на автомобили в задръстването.

Така и в чужбина ще ни харесват, и ние сами ще си се харесваме. А сега какво? На пишман софийски център – чифте паркоместа за хора с истинска книжка. Като музей.