"Омразата на думи рано или късно се превръща в омраза на дела.

Неделя обед, слънчево, Цветница - хубав ден и прекрасен български празник. Но не и ако си изтъкан от омраза."

Така започва разказът на бившия общински съветник Иво Божков ("Демократична България") за това как днес, от нищото, е бил физически нападнат на улицата от "възрастен българин с бяла коса", който той първоначално не разпознава, но бил в компанията на националиста Боян Расате.

Въпросният мъж, който ударил Божков в корема с връзка ключове в юмрука му, е Мирослав Паскалев - Зорец - лице, за последно в коалицията на БСП за общинските избори, известно като върл противник на Истанбулската конвенция и пр.

Нападението, по разказа на Божков, е гарнирано с богата доза псувни.

Бившият съветник, активист на ДСБ и влогър е записал случая с телефона си. Видимо от публикуваната от него снимка във фейсбук, Зорец държи връзка с ключове в ръка.

"Извиках полиция и дадох показания. Сега издирвам записи от камерите в района", посочва Иво Божков.

Ето целия му разказ:

Омразата на думи рано или късно се превръща в омраза на дела.

Неделя обед, слънчево, Цветница - хубав ден и прекрасен български празник. Но не и ако си изтъкан от омраза.

Слагам багаж в колата и се връщам за още. На отсрещния тротоар чувам "Глей го пе***** с каква пед**** кола". Не обръщам внимание, защото не ми се занимава.

Продължава се: "Скоро, скоро всички като вас ще ви ши**** по улицата". Тук вече се обръщам и виждам, че думите се изричат от мъж с бяла коса, който върви и ме гледа. До него върви човек, който веднага разпознавам като Боян Расате, а той самият не знам как се казва, но знам, че е някакъв известен и се сещам, че съм го виждал на една снимка, на която държи на раменете си дете, което носи табела "Върнете дъгата на децата, пе*******"

На "Скоро всички като вас ще ви ши**** по улицата" вече отговорих: "Какъв ви е проблема?"

Въпросният белокос само това чакаше. Слезе от тротоара, пресече улицата и се прилепи буквално на 5 см от мен. Тъй като не е някакъв анонимник, виждам че ме провокира да го блъсна или по най-малкия начин докосна, за да ми отвърне. Естествено не го правя, при което ме удря с лявата си ръка в корема под ребрата. В този момент не разбрах, но по-късно установих, че в тази ръка той държи ключовете си от колата. Установих го, защото той самият се беше порязал до палеца на лявата ръка, а аз се оказах с одрана кожа на корема там където ме удари с юмрук.

След удара в корема, веднага извадих телефона си и почнах да записвам. Секунда след това ме ритна, под коляното, което се вижда и в записа.

В този момент по тротоара минаваха няколко жени, който станаха свидетели на тази грозна сцена. Догоних ги с телефона, за да попитам на записа дали са били свидетели на случката. Потвърдиха и ми пожелаха весел празник и здраве.

Върнах се отново до мястото и 10 минути питах въпросния видимо 60+ човек защо ме нападна физически. Очевидно знаеше много добре кой съм, защото спомена, че съм търсил провокация за предаването ми, което нямало рейтинг...

Първите му думи пред телефона ми бяха, че е националист, а през целия разговор говореше за соросоиди, за чужди агенти, за ППДБ, които ограбили България за две години и цялата политическа хибридна пропаганда, която се лее в интернет на воля.

Извиках полиция и дадох показания. Сега издирвам записи от камерите в района на случката.

И така, възрастен българин с бяла коса, на Цветница в неделя напада българин само защото има друг светоглед от неговия и му се заканва, че скоро това ще правят  по улиците с тези като мен.

Както мнозина са забелязали, спрял съм да коментирам политиката у нас, защото като всеки нормален българин съм отвратен от надмощието, което мутрите доказаха, че продължават да имат над цялата държава.

Само че това, което идва е по-страшно от това, може да се окаже, по-лошо от това, което е било до сега.

Началото на Втората световна война не е 1945-та, а е 20 години по-рано през 1920-та, когато е основана националсоциалистическата работническа партия. Правя това историческо напомняне, защото вратите към ада не се отварят за един ден, а незабележимо се открехват понякога в продължение на две десетилетия преди да ни засегне до един.

Дори когато не искаш да се занимаваш с политика, политиката рано или късно се занимава с теб, уви.