Светите братя Кирил и Методий са нашите първоучители. Те обаче все повече се налагат и като наши освободители от колониалната ни зависимост от Русия.

Както е известно в парламента има внесен проект за промени в Конституцията, според който националният празник да не е 3 март, а 24 май. Не за пръв път българите търсят спасение от Русия чрез св. св. Кирил и Методий.

По време на Първата световна война България и Русия са врагове на бойното поле. В хода на тази война България удържа знаменити победи над руската армия, свързани с името на ген. Иван Колев и неговата конница в Добруджа.

По това време, макар и за кратко, храмът "Св. Александър Невски” е прекръстен на "Св. св. Кирил и Методий".

Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя Освободител.

След като руската флота бомбардира гр. Варна през есента на 1915 г., правителството на Васил Радославов взема решение за преименуването на храм-паметника в "Св. св. Кирил и Методий". Постановлението на Министерски съвет е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство през март същата година.

Твърди се, че дори русофилът Иван Вазов приветства преименуването. Със сигурност обаче неговият брат д-р Борис Вазов, близък до поета по политически убеждения, е един от главните опоненти на преименуването в Народното събрание.

Промяната на наименованието не се възприема трайно. През 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма.

Един от големите обществени въпроси у нас е свързан с това, че Паметникът на съветската армия, по-известен като МОЧА (Монумент на окупационната червена армия) не трябва да бъде в центъра на София. По този въпрос може да се твърди, че преобладаващото мнозинство софиянци са на едно мнение и смятат, че този паметник или трябва да бъде унищожен, или да бъде преместен в музей.
Целият център на София обаче е осеян с улици и булеварди, които носят руски имена - "Цар Освободител", "Дондуков" и др. На "Дондуков" дори са адресите на българското правителство и българското президентство. Преосмислянето на тези имена също е повод поне за обществен дебат.

И не заради войната в Украйна - тя е само повод. Заради нашето собствено национално достойнство.