Това дете съм аз! Така завършва един от текстовете на Ицхак Финци „който съм написал несега“. Есето, посветено на едно плачещо дете, което „изследва“ интонациите на плача, беше прочетено от актьора на рождения му ден, разказва БТА.

Десетки български интелектуални – колеги, режисьори, художници, общественици – дойдоха в театър „Азарян“ на 25 април вечерта, за да поздравят Ицко Финци по повод неговата 90-годишнина.

Големият български актьор пя, свири на пиано, цигулка и акордеон. 

Празникът мина под формата на своеобразно стендъп шоу, в което Финци се върна към вълнуващи моменти от своя живот. На екран зад него, съпругата му Лиза Боева прожектираше снимки от разни театрални постановки, филми и лични преживявания.

Ицхак Финци прочете текст, написан от него неотдавна, наречен „Голямата магия“ и посветен на мига, в който е повярвал в себе си. Разказва за ролята му на илюзионист в пиеса на Едуардо де Филипо, поставена от Андрей Аврамов: „Погледнах се в огледалото. Цялата работа е в това ти да си повярваш, че можеш. Ако вярваш и нямаш и капка съмнение, ще видиш, че този срещу теб ти се отдава. Ти си го покорил. Той е обладан, а ти получаваш от него нови импулси. И се образува верига от взаимодействия. И в този момент си желан. Там, така, в тъмното, зад кулисите, изведнъж разбрах, проумях, провидях, разгадах тайна – до този момент тайна“.

Ицхак Финци прочете писмо до присъстващия в залата негов син Самуел Финци. Писмото завършва с думите: „Реших. Няма да крия вече, че съм атеист“. Има и послеслов: „Дали сега, в този момент, няма да ме сполети нещо... След като написах горното. Или ще ме сполети после, след като изпратя писмото. О, невъзможно е. Невъзможно е той да не ме разбере. Нали, да разбереш другия, значи да простиш. Или бъркам. Нищо няма да задраскам, ще ти го изпратя".

Ицхак Финци разказа и за първата си роля в държавен театър – трети моряк в пиеса на Всеволод Вишневски, в която е имал само едно реплика. На премиерата се провалил, защото, за да бъде убедителен, си напълнил устата с паста за зъби. Когато дошло време да говори, се задавил и не успял да си каже думичките, а само се разкашлял. „След това, в гримьорната, ме скъсаха от подигравки“, спомня си актьорът.

Празникът завърши с „Песен за възможността да се живее“. Такава възможност има, каза Ицхак Финци и запя, свирейки на акордеон: „Понякога човек, така както добре си е, без явна причина, в миг, изпада в депресия. И помисля си даже, че не е толкоз глупост, когато се каже Homo homini lupus..(Човек за човека е вълк - бел. ред.)“.